Aug 9, 2012, 3:36 PM

Без теб

  Poetry » Love
757 0 0

Първи куплет
Стоя в тъмната стая, скрит от лъжливия свят, гледайки твоята снимка.
Опитвайки се да не плача за теб, но е напълно безсмислено.
Спомням си как бяхме заедно и как бавно се изплъзваше от мен.
Защо си тръгна? Какво направих?
Дали не ти показах, че ти си всичко за мен?

Припев
Сега си в миналото и пропуснах дадения ми шанс.
Но обещавам, че в следващия ми живот аз ще бъда твоето момче.
Защото животът ми тук е празен без теб.
И вече започва да губи смисъла си.
Без теб, без теб,
Без... теб.

Втори куплет
Спомням си как с часове си говорехме и смеехме, но в един момент ти изчезна.
Защо ме излъга? Защо го прикри от мен?
Мислех си, че това е за добро и просто е трябвало така да стане.
Но вече не виждам нищо добро в това.
Сега е той с теб, а аз
съм като една голяма празна стая и спомените в нея.

Припев
Ти беше моя, аз бях твой.
Но някъде във времето аз за теб станах никой.
Виждах  твоето лице как бавно си тръгваше от мен.
И нищо не можех да направя, защото аз вече не бях твоето момче.
Сега си в миналото и пропуснах дадения ми шанс.
Но обещавам, че в следващия ми живот аз ще бъда твоето момче.
Защото животът ми тук е празен без теб.
И вече започва да губи смисъла си.

Трети куплет
Получих света, когато те погледнах в очи ти.
Но никога не съм мислел, че те ще го и разрушат.
Боже, защо ме накара да я срещна,
щом след това трябваше да я изгубя?

Преди припева
Надявам се сега той да те прави по-щастлива.
Явно трябваше да ти докажа моята любов.
Иска ми си отново да си тук до мен.
Да запълниш тази празнина в душата ми, но теб вече те няма...

Припев
Сега си в миналото и пропуснах дадения ми шанс.
Но обещавам, че в следващия ми живот аз ще бъда твоето момче.
Защото животът ми тук е празен без теб.
И вече започва да губи смисъла си.
Ние бяхме създадени един за друг,
но явно не ни е писано да бъдем заедно.
Аз те изгубих... вече те изгубих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...