Без теб
Исках да заминем надалече,
прегърнати, тук, да заминем,
обичта си чакала да ти дам, но вече
пред тебе носех друго име!
Разбрах това, когато ме остави
твоят поглед и заключена душа
и единственото, което аз направих,
бе да те обичам досега...
И след красота и болка,
след любов със теб и сам,
искам те отново, о, ах, колко
и едно със сигурност аз знам:
Трябва някога да свърши
и да започнем пак отново,
иначе ще имам цял живот,
цял живот не щастие, а сбогом,
иначе няма да има ние,
иначе, без теб, ще нося чуждо име...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
