Aug 8, 2008, 6:05 AM

Без теб

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Седяхме там, сами, а аз гледах в твоите очи.

Не знаех какво ще загубя, ако призная за своите мечти.

Не помниш ли, дори и когато изпитваше чувство познато?

А за мен само спомен остават дните, които минават

с теб, прекарани щастливо, докато биеше сърцето ми обичливо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янита All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мило, много е яко... стахотно... НО нали знеш че трябва да продължиш и без него ? :*:*:*

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...