Не е път,
щом не води в дома ни!
Не е дом,
щом не чувам смеха ти!
Без теб дните са скучни,
а вечерите от сълзи пресолени.
Всеки шум ми напомня твоите стъпки,
във всяка разтворена пъпка
усещам дъха ти!
Дъжд и птица ми носят утеха.
Бяха пак на нашата пътека!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.