Без теб
Цигара, пепелник и празна стая.
Какво остана ми от теб?
Нима такъв ще бъде края?
Празна къща, спомен блед...
и чаша вино за утеха.
А този шал и тази пудриера,
и твоите сълзи, и твоят страх?
Нима те бяха призраци до вчера-
плод и на любов, и грях?
А нима сгреших, че теб обичах,
че моя дъх бе ти, твоя нощем бях и аз,
че тебе исках, всичко друго все отричах
и огън палех, и стопявах лед и мраз?
Предателство ли бе това, което стори?
Лъжа ли бяха ласките ти нощем?
Кажи от истината не ме е страх!
Защо те мъчи призракът ти още
щом в ръката ми остана прах.
© Янкова All rights reserved.
