Сърцето свито е отново:
любовта възражда се сега.
От липсата боли жестоко,
защото пак те няма в нощта.
Душата ми, изгаряйки, крещи,
че теб жадува, само тебе
и с трепет чака, разбери,
мига, в който ще си с мене.
Тялото ми пак за теб копнее,
за твойта нежност, ласки.
Огънят по тебе тлее,
подклаждан от думите ти сладки.
© Марина Стоянова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
