Aug 8, 2009, 8:34 PM

Без теб

  Poetry » Love
1.5K 0 1

Без теб

 

Събуждам се с мисълта за тебе.

Дори да искам да не е така.

Отричам го, но искам те до мене.

Писна ми от тази самота.

 

Сълзите бавно във река се превръщат

и сърцето адски ме боли.

И само черни мисли ме обгръщат,

защото не си до мене ти.

 

Обичам те и дори да не отвръщаш,

аз не мога да го променя.

Надявам се скоро да ме обикнеш

и да спася своята душа!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...