Feb 7, 2008, 3:15 PM

Без теб... 

  Poetry » Other
949 1 20
Без теб...
Вратите ми са невъзможно тихи,
а щракането някога ме дразнеше.
Бяхме двамата несъвършени щрихи.
Тишината ми сега е тъжно празнична.
Без теб...
Килима ми събира твойте липси.
Издиша стъпки, натежали в шарките.
А ехото крещи след теб: "Иди си!"
Стените го шептят като клюкарките.
Без теб...
Прозорците са винаги затворени. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??