Без теб...
Без теб...
Вратите ми са невъзможно тихи,
а щракането някога ме дразнеше.
Бяхме двамата несъвършени щрихи.
Тишината ми сега е тъжно празнична.
Без теб...
Килима ми събира твойте липси.
Издиша стъпки, натежали в шарките.
А ехото крещи след теб: "Иди си!"
Стените го шептят като клюкарките.
Без теб...
Прозорците са винаги затворени.
Задушно е... и сякаш съм на бдение.
СвещИте ми топят се като спомени.
Ще се изгубят пак. Без поколение.
Без теб...
Пердетата от чакане се скъсаха.
Kорнизите са грозновато празни.
С мръсотията первазите ми лъснаха.
Наслоени с мисли, скрити и неказани.
Вратите ми са невъзможно тихи,
а щракането някога ме дразнеше.
Бяхме двамата несъвършени щрихи.
Тишината ми сега е тъжно празнична.
Без теб...
Килима ми събира твойте липси.
Издиша стъпки, натежали в шарките.
А ехото крещи след теб: "Иди си!"
Стените го шептят като клюкарките.
Без теб...
Прозорците са винаги затворени.
Задушно е... и сякаш съм на бдение.
СвещИте ми топят се като спомени.
Ще се изгубят пак. Без поколение.
Без теб...
Пердетата от чакане се скъсаха.
Kорнизите са грозновато празни.
С мръсотията первазите ми лъснаха.
Наслоени с мисли, скрити и неказани.
© Елица Стоянова All rights reserved.
