Без теб...
Вратите ми са невъзможно тихи,
а щракането някога ме дразнеше.
Бяхме двамата несъвършени щрихи.
Тишината ми сега е тъжно празнична.
Без теб...
Килима ми събира твойте липси.
Издиша стъпки, натежали в шарките.
А ехото крещи след теб: "Иди си!"
Стените го шептят като клюкарките.
Без теб...
Прозорците са винаги затворени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up