В старанието си да ме запазиш, ме загуби,

сам си си виновен, запомни!

Със викове и крясъци не ще ме върнеш,

най-добре завинаги ме забрави!

Явно била съм като в кома,

сама се чудя как толкова те изтърпях.

Но вече се събудих силна

и се радвам, че на воля отлетях.

Като теб ги има много още

и много като мен са ,,изгорели".

Дори да плакали сме тихо нощем,

както виждаш, и без вас сме оцелели.

За теб сълза не ще пророня вече,

много по-добре сама, отколкото със теб.

Оттук-нататък ще ме гледаш отдалече,

нека денят, във който срещнах те, бъде проклет!