Очите ми ще ослепеят,
когато вече мен не гледаш.
Устата ми ще онемее,
ако със теб щастлива се не смея.
Ръцете ми ще се прекършат,
във тебе няма да се вият,
забравиш ли да ме прегръщаш.
И аз от всички ще се скрия.
Душата ми ще обеднее,
когато спреш да ме целуваш
и цяла ще се поболея,
престанеш ли да ме жадуваш.
Сърцето ми от жал ще пръсне,
ако не ме обичаш вече,
но любовта ни ще възкръсне,
дори ако си ти далече.
© Роза Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
