Очите ми ще ослепеят,
когато вече мен не гледаш.
Устата ми ще онемее,
ако със теб щастлива се не смея.
Ръцете ми ще се прекършат,
във тебе няма да се вият,
забравиш ли да ме прегръщаш.
И аз от всички ще се скрия.
Душата ми ще обеднее,
когато спреш да ме целуваш
и цяла ще се поболея,
престанеш ли да ме жадуваш.
Сърцето ми от жал ще пръсне,
ако не ме обичаш вече,
но любовта ни ще възкръсне,
дори ако си ти далече.
© Роза Василева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
