По улея на времето извива се река
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта.
Отеква клонче скършено
и бодва островършено
под пелената сънена стаената душа.
Пропуква се черупката на миналите дни
и се завърта шеметно
машината на времето,
и дращят ме по гърлото приспаните вини. ...