Без тунинг
По улея на времето извива се река
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта.
Отеква клонче скършено
и бодва островършено
под пелената сънена стаената душа.
Пропуква се черупката на миналите дни
и се завърта шеметно
машината на времето,
и дращят ме по гърлото приспаните вини.
С какво ли не преглъщах ги, с какво не ги церих?
Признавах ги, отричах ги,
забравях ги, изричах ги,
но жилото им стъклено така и не смирих.
Във всяка нощ безмилостно пробойната расте
и дърпа ме към дъното,
изскочила от тъмното
измамната утеха за простени грехове.
Почакай ме, лодкарю, не пропускай моя бряг,
греби с веслата здравата,
води ме към забравата.
Кому е нужен моя дневен, зле гримиран свят?
© Росица Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Умееш да въздействаш с меланхолията си!
Адмирации за фОрмата - "затварянето" на два къси реда между два дълги във всеки куплет, подсилено от римовата структура (А-Б-Б-А), стъпката - всичко това допринася много за общото въздействие. Изпипано е, но не звучи изкуствено, а се лее непринудено и отнася мисълта и въображението "по улея на времето". Супер е, Розита!
-
Благодаря, приятели!
Дочка - отговорът ти е не по-малко провокативен - благодаря -
Светът със грим нескопосен
и тъжен кръгозор
досажда със въпросите,
прилича на затвор...
Прилича и на отговор
във правилен аспект
когато срещнеш погледа
на точния човек
Благодаря за провокацията -
Харесах!
-
Хареса ми!
-
Твоя свят е нужен на самата теб,важното е да го приемаш такъв какъвто е! А винаги има с какво да се цери!
-
ЧНГ, Ивайло
-
нужен е, Роси....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пред такъв анализ мога само почтително да мълча
Повечето ми стихове идват на бял свят първо като мелодия и настроение, а чак след това като думи и ефектът от стъпки и структури не е търсен нарочно - просто така ми се получава