Без възраст
От дъгата, която все ти присяда,
" 'щото, видиш ли, имала няколко цвята",
ти направих към закуската днес лимонада...
Свиквай, до мен да откриваш Земята.
Всеки дъжд е кристалче небе, но втечнено .
Протегни си ръцете. И какво като мокри.
Ще ти кажа една тайна, съвсем откровено -
как обичам да скачам в най-големите локви.
Аз - светулки в очите, щурчета в сърцето,
а за теб бИли бръмбари много в главата.
Нямам възраст, защото в мен живее детето,
дето винаги иска да хване луната.
Имам птици в смеха, житно лято в косите,
мога даже да видя как диша морето.
Не, не гледай на криво. Затвори си очите
и послушай гласа на душата, където
греят много звезди, има слънце, магии,
има лято, големи мечти всевъзможни.
По една лимонада от дъга да изпием.
И недей да се взимаш така на сериозно:)
© Деа All rights reserved.
