Без възраст
На спирката премръзнала стоя
с надеждата, да е пристигнал вече
Таблото гледам и опитвам да прозра
къде е автобусът, пак ли е обречен
Но ето, че до мен застана Любовта.
Облечена в балтон, преметнат шал, каскет
прошепна с топъл мъжки глас почти нечут:
„Подай ръка, да повървим напред!“
Под вихрения валс на белите снежинки
танцуващи под уличните лампи,
като в магия с походката на балерина
последвах омагьосана гласа ѝ
„Любов, не виждаш ли, среброто във косите,
ставите подути с годините изтрити,
тръпнещи от немощ ръце във ръкавици
или лекарствата в джобовете ми скрити?“
А Тя усмихна ми се топло, мило,
подхванала ме нежно с крепката ръка:
„Каква ти възраст щом влюбено отново е сърцето
и душата е открила, сродната душа!"
© Валя Сотирова All rights reserved.
