Без заглавие
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света.
И затова – езика си прехапал,
мълчи сърдито и наум сумти.
Актьор случаен в краткия спектакъл –
с бездарни реплики и гаден стил.
Така живеем, при това с години.
Спестяваме си скъдната любов –
в безплоден опит другия да минем.
Но да е минат кой ли е готов?
И най-накрая, ако се обърнеш
и пътя си погледнеш – извървян,
разбираш, че животът ти е свършил,
и тръгваш си – от никой неразбран.
Аз предпочитам всичко да ви кажа –
когато чувствата бушуват в мен.
И болката, и обичта са важни,
и всеки миг, случайно споделен.
Защото утре – зная, че ще хлътна
в безкрайната студена тишина
и само ехото ще закънти безплътно
от думите, останали след нас.
© Валентина Йотова All rights reserved.
