Безбрежност
"Колко много вода!" –
във почуда възкликна детето.
То изрече за тебе
най-точните думи, Море!
Нека търсят метафори сложни
добрите поети –
кой от тях би могъл
толкоз вярно да те разбере?
Днес съм тук.
Боси стъпки бележа по мокрия пясък.
Нали той е поемал от твоята сила и мощ?
Чул е тихия бриз
и на чайките волния крясък,
знае как се разбиват вълните
в най-бурната нощ.
Ще си тръгна –
с две капчици синя безбрежност в косите.
Ще оставя по пясъка моята тънка следа.
И "Какво е море"? – ако някога някой попита,
ще му кажа две думи:
"Това е безбрежна вода!"
© Елица Ангелова All rights reserved.
