voda (Елица Ангелова)
582 14033
21.08.2018 г., 14:32 ч.

Безбрежност 

  Поезия » Друга
1344 13 25

    "Колко много вода!" – 

във  почуда възкликна детето.
То изрече за тебе
най-точните думи, Море!
Нека търсят метафори сложни
добрите поети –
кой от тях би могъл 
толкоз вярно да те разбере?

Днес съм тук.
Боси стъпки бележа по мокрия пясък.
Нали той е поемал от твоята сила и мощ?
Чул е тихия бриз
и на чайките волния крясък,
знае как се разбиват вълните
в най-бурната нощ.

Ще си тръгна –
с две капчици синя безбрежност в косите.
Ще оставя по пясъка моята тънка следа.
И "Какво е море"? – ако някога някой попита,
ще му кажа две думи:
"Това е безбрежна вода!"

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мария, Силвия, благодаря, че прочетохте и оценихте стиха ми!
    Споделени и зареждащи дни!
  • Безбрежна, копринена вода е словото ти, Ели. Благодаря ти, че имам възможност да те чета.
    ⚘
  • Морето ти е истинско, като вечна вода, отразена в погледа ти. Браво и честита награда, Ели!
  • Радвам се да те видя, Хартфелт!
    И чакам стиховете ти...
  • Браво!!!
  • Благодаря, Момчета!
    Може би, Гавраил!
  • Браво, Елица! Много ми хареса и....в любими!
  • Безбрежни са и думите ти изказани с такава любов към морето.Може би там се крие генетичния отпечатък да бъдем волни и непокорни като него.
  • Благодаря, Бени. Отдавна беше.
    Да ти се връщат по-големи награди!
  • Прекрасно е, Ели! Поздравления за заслужената награда!
  • Благодаря на всички за топлото присъствие!
    Благодаря за стихчето, Сашо – все така предан с години!
    ( И по-големи награди получих –от конкурси в Чикаго и Израел

    Много красиви сбъдвания в почивните дни, Приятели!
  • Колко ручеи бистри са слети,
    придошли в реки след дъжда.
    И прецеждат се в моите шепи
    сини капчици от безбрежна вода.

    Море, безкрайно, необятно.
    Вълни прииждат към брега.
    А слънцето се къпе в тях.
    И сякаш сто слънца изгряват.

    Босоноги са твоите стъпки
    и след тях към теб ще вървя.
    ***
    Оживяват пред мене картини,
    чувам прибоя на морски вълни.
    Стихове - чудни мъниста,
    с думи кратки и ясни.
    Като нежен бриз в косите,
    с обич, топлина и красота!
    Заслужаваш още много и по-големи награди за твоята поезия!
    Поздрави и усмивки, Ели!))))))
  • БРАВО Ели!!! Нямам думи.
  • Няма нужда от метафори,много точно си го казала,Ели,при това си много,много добър поет!Просто безбрежна вода!!
  • Добре дошла, Марина!
  • Ммммм..., - да...
  • Благодаря на всички за подкрепата!
  • "Ще си тръгна –
    с две капчици синя безбрежност в косите..."
    Ами - красота! - може ли да не признае човек?
    Браво, Ели!...
  • Красота!
  • Красиво е, Водичке!
  • Благодаря, Светла!
    Благодаря за обобщението в оценъчния ти коментар, Руми!
    Поздрави!
  • Потопих се в тази безбрежност, Ели! Думите в твоите стихове са винаги нежност и усещане за нещо красиво! Поздравявам те!
  • Много хубаво...
  • Хубаво е, Мисана – с Грамота от конкурса "Георги Давидов" – 2014г.
    Ти ми я изпрати...
    Благодарности!
  • "Ще си тръгна –
    с две капчици синя безбрежност в косите.
    Ще оставя по пясъка моята тънка следа."

    Хубаво казано, Водице. Поздравление за стиха!
Предложения
: ??:??