Nov 21, 2009, 11:45 AM

Безбройни спомени

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Безбройни спомени изпълват моя ден -

сурови, празни, тъмни и дълбоки.

Безбройни спомени улавят ме във своя плен.

Безбройни спомени - красиви и жестоки.

Безбройни спомени за цветното

на минали въздишки,

сега затворени в безцветния ми шкаф,

безмилостно пропиват всичките усмивки

и няма радост, има само прах...

Безбройни спомени и обич безпределна

дълбаят дупка във една душа,

една душа, която чезне...

Това е моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...