Безбройни спомени изпълват моя ден -
сурови, празни, тъмни и дълбоки.
Безбройни спомени улавят ме във своя плен.
Безбройни спомени - красиви и жестоки.
Безбройни спомени за цветното
на минали въздишки,
сега затворени в безцветния ми шкаф,
безмилостно пропиват всичките усмивки
и няма радост, има само прах...
Безбройни спомени и обич безпределна
дълбаят дупка във една душа,
една душа, която чезне...
Това е моята душа.
© Катерина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
