Безбройни спомени изпълват моя ден -
сурови, празни, тъмни и дълбоки.
Безбройни спомени улавят ме във своя плен.
Безбройни спомени - красиви и жестоки.
Безбройни спомени за цветното
на минали въздишки,
сега затворени в безцветния ми шкаф,
безмилостно пропиват всичките усмивки
и няма радост, има само прах...
Безбройни спомени и обич безпределна
дълбаят дупка във една душа,
една душа, която чезне...
Това е моята душа.
© Катерина All rights reserved.