Безчувствен
Да нараниш и да избягаш...
да искаш прошка, без да простиш...
нощем сам в леглото си да лягаш...
от сърцето да не спираш да кървиш!
Да обичаш, но да гледаш със омраза
и да ненавиждаш добротата,
злобата за теб да е като зараза,
която обладава ти душата!
Да караш другите да страдат
просто, защото така ти харесва.
Да се наслаждаваш, когато хора умират
и да казваш, че така е по-лесно!
Нима това наричаш го живот?!
Нима това наистина си ти?!
Че какъв би бил животът без любов,
без щастие, без хубави дни?!
Не, не искам да приличам на теб!
Не искам да живея във гняв...
Не искам цялата да съм от лед
и да се смея със безчувствен смях!
© Криси All rights reserved.
