Лъжливо слънце в безцветно небе,
студ в летните горещини,
като дъно на чаша кафе
черно-бели дни.
Спрялото време с бясна скорост си отива,
самота в безкрайни тълпи,
лице с усмивка фалшива,
гримирани силно очи.
Като дъно на чаша кафе
черно-бели дни,
лъжливо слънце в безцветно небе,
моля те, върни се и го оцвети.
© Маргарита Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
