Бездомник.
Да скитам в тази нощ самотна,
прекрачил прага на тъгата,
присъда ли за мен е доживотна,
полека да потъвам в самотата?!
Да се отдам на спомените стари,
от чашата със мъка да отпия,
в сърцето, изгоряло от пожари,
да търся теб, но да не те открия!
И спомените сякаш снимки бели,
са смътни без живот и щастие,
а миговете наши.....отлетели,
потънаха във тъмното безстрастие!
И пак съм сам по път погрешен,
с очи кървящи, в свят суров,
бездомник станах.....безутешен,
ръце протегнал, просейки любов!
02.07.2015 г. Влад.
© Владислав Недялков All rights reserved.