Приведен, изтормозен и разбит,
пресичаше града със крачки бавни,
кашонът му и клечката кибрит
на дом и на огнище бяха равни.
Той друго нямаше на този свят -
на себе си принадлежеше само.
В душата си се чувстваше богат,
но бе в живота си без вярно рамо...
И беше никой в тоз' огромен град,
вървейки сред луксозните му кули.
Със дрипи мръсни и къдели смрад
го виждаха богатите акули ...