Бездомно сърце
Да съм надежда ли? Да, зная, че го мога,
характерът ми – честен, с лустро неприкрит,
пожар от тъничката клечица кибрит
и от светулки – за бродяги греещ огън.
Да бъда друга ли? Аз всеки ден съм друга,
(макар и същата) родена в светъл стих,
в безсънни нощи колко свещи изгорих.
Сама искрица станах в тлеещата угар.
По-кротка да съм ли? Аз – котешката леност,
една ли нощ за теб звездите приласках,
самата аз звездичка станах, като тях,
сърце бездомно съм – в съня ти притаено...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
