Днес е бездуховно време,
всеки гледа себе си само,
всеки гледа от другия да вземе,
никой на брата си не дава рамо.
Всеки само да се обогати иска,
не се сеща за съвест и морал,
егото си не може да потиска,
наистина направен е от кал.
И затуй затъва обществото ни
все повече в злото, в блатото,
че вместо да се бори за правдини
вторачва се единствено в златото.
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
