Днес е бездуховно време,
всеки гледа себе си само,
всеки гледа от другия да вземе,
никой на брата си не дава рамо.
Всеки само да се обогати иска,
не се сеща за съвест и морал,
егото си не може да потиска,
наистина направен е от кал.
И затуй затъва обществото ни
все повече в злото, в блатото,
че вместо да се бори за правдини
вторачва се единствено в златото.
© Георги All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
