Бездушие не ще ме изгори
Колко болка в живота ми има.
Колко много пролети сълзи.
Всеки свойто в живота си взима,
без да мисили кого го боли.
И понякога искам да викна:
хора, чуйте ме, няма любов!
Стъпах накриво, отново политнах,
о, няма, няма любов!
И потъвам във нищото, пак самота.
Задушават ме болка, горчива тъга.
Като цвете, живяло без капка вода,
самотно и тъжно във тази гора.
И тогава, когато светът се обръща
и жестоко ме мери със своята кал,
сърцето ми на мястото се връща,
не, нямам време за тази печал!
Ще стана, ще се издигна отново!
Не ще може нищо моят дух да сломи!
Болката не ще тежи като олово
и бездушие не ще ме изгори!
© Живка Иванова All rights reserved.
