Безгрижието на соц-човека
БЕЗГРИЖИЕТО НА СОЦ-ЧОВЕКА
Безгрижие,
граничещо с нехайство,
прониква безвъзвратно в моя ден...
Заплетох кошницата си със ходатайства.
От безразличията
уморен!
Не се вълнувах аз
от синевата!
Не тръпнех, пред морето
възхитен!...
В живота ми проникна
Сивотата...
И аз станах човек
обикновен!...
Забравих аз
отминалите идеали
и непокварената си Чистота!
Напразно ли
живота бяхме дали...
Напразно ли отиде
младостта?!...
А някога, в студентските години,
аз имах само
риза и балтон.
Кръстосвах с радост
градските градини...
И бях огрян
от Слънчев Небосклон...
Едно чердже, покриващо леглото
само;
дърва за зимата;
и къшей хляб;
притискане до
малко женско рамо;
и няколко стотинки,
за адет...
Душата ми кипеше от възторзи!...
От тях сърцето ми туптя!
С криле летяха и
мечтите бързи!
От щастие
светът ми се въртя!...
А днеска ме натиска
рутината...
Разплул съм се
в еснафския живот.
О, чувствам страшна празнина
в душата...
Навярно тъй е
с цел един народ!...
© Христо Славов All rights reserved.
