БЕЗГРИЖИЕТО  НА СОЦ-ЧОВЕКА

Безгрижие,

граничещо с   нехайство,

прониква безвъзвратно  в моя ден...

Заплетох кошницата си със ходатайства.

От безразличията

      уморен!

Не се вълнувах аз

от синевата!

Не тръпнех, пред морето

възхитен!...

В живота ми  проникна

Сивотата...

И аз станах човек

обикновен!...

Забравих аз

отминалите идеали

и непокварената си Чистота!

Напразно ли 

живота  бяхме  дали...

Напразно ли отиде

младостта?!...

А някога, в студентските  години,

аз имах само

риза и балтон.

Кръстосвах с радост

градските градини...

И бях огрян

от Слънчев Небосклон...

Едно чердже, покриващо леглото

само;

дърва за  зимата;

и къшей хляб;

притискане до

малко женско рамо;

и няколко стотинки,

за адет...

Душата ми кипеше  от възторзи!...

От тях сърцето ми  туптя!

С криле летяха  и

мечтите  бързи!

От щастие

светът ми се въртя!...

А днеска ме натиска

рутината...

Разплул съм се

в еснафския живот.

О, чувствам страшна празнина

в душата...

Навярно тъй е

с цел един народ!...