Безгрижни бяха нашите души
Как ние щастливо живяхме,
безгрижни бяха нашите души.
Спомени красиви изживяхме,
а сега в очите капят сълзи,
че времето болки лекува,
това са празни лъжи.
Любов не се лекува,
тя само остава следи.
© Цветелина Недялкова All rights reserved.
Лекува,лекува...имаш време.А след години тези следи ще предизвикват в теб само усмивка...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
