Dec 10, 2011, 10:34 AM

Безгрижни бяха нашите души

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Безгрижни бяха нашите души

 

Как ние щастливо живяхме,

безгрижни бяха нашите души.


Спомени красиви изживяхме,

а сега в очите капят сълзи,

че времето болки лекува,

това са празни лъжи.


Любов не се лекува,

тя само остава следи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...