Безименно
БЕЗИМЕННО
Докосвах те...
в сатен превърнах пръстите.
Целувах те...
извайвах тялото ти бавно.
Желаех те...
прехапвах нежно устните.
Обичах те...
а дебнех вълкодавно.
Ревнувах те...
зараждах в теб риданието.
Ядосвах те...
а ти желаеше спасение.
Отблъснах те...
допуснах прага на търпението.
Отричах те...
превърна се във крепостно видение.
Сънувах те...
а спях във рухналия замък.
Потърсих те...
по друга тръпнеше, кървях.
Жадувах те...
страстта ти, погледът - на камък.
Загубих те...
и с восък пътя си облях.
© Борислава Найденова All rights reserved.
