Jul 24, 2011, 5:15 PM

Безименно и сладко 

  Poetry
783 0 2

 

 

Сияйните полета пред мен се разпиляха

и мигом се отворих към новата заплаха -

да бъда блед и умен, незнаен, поетичен

и вечно през полетата усмихнато да тичам.

 

Във лятото горещо животът е стоманен.

През зимата шептим и дишаме, нахални.

Във бурята умеем да бъдем здрави, мъдри,

по живота копнеем, а всъщност сме си чудни.

 

Желаем да сме нови, красиви и приятни,

да тичаме безспир през друми благодатни,

да дишаме природно, да чупим гнили миди,

да бродим и да ходим през новите си книги.

 

Навън е по-приятно, когато е прохладно,

но крие се сърцето студено, благодарно,

мечтае за победи, за слава и за чест

и пита "ти какво направи с разума си днес?"

 

Безспир се лутам нежно, мечтая за утеха

и знам, ще я получа, макар че те ми взеха

и малкото кураж, който тайно носех,

но новата си слава жално си изпросих.

 

Не съм красив и верен, не съм богат дори,

но моите молитви са тихи и добри.

Мечтая да съм вечен, прокуден и добър

и още да съм течен, макар и вечно зъл.

 

Да си пиян е сладко, да си крадец е чест.

Когато ти допадне, живей и викай днес.

А щом пък ти омръзне, в покой и мрак заспи

и после ще целунеш две хубави очи.

 

Събудиш ли се, тичай, живей и скачай, знай,

че слънцето обича да грее в своя рай.

Луната е безкрайна, фантомите са два

и кичат се безкрайно с паунови пера.

 

Небрежно се мотаеш, обичаш да си сам.

Душата ти прежуря и гасне в своя плам.

Ръцете ти са силни, студени и добри,

а пръстите ти свити милеят за звезди.

 

В небето скрито шепнем, за него сме родени.

Обичаме го силно, макар да сме засмени.

И питаме се тайно, къде си, боже наш,

защо не ни помагаш във сетния ни час?

 

И той ни отговаря - все тук съм, мои чеда,

по пътя ви коварен аз весело вървя

и боря се с усмивка със вашите мечти,

дарявам ви почивка от своите игри.

 

Мечтите идват пъстри, приети в смътна жар.

Приемат ме чевръсто във пламък на пожар.

Умея да се скитам и да живея топло,

приемам да съм ситен във мрачно, сиво робство.

 

Това е днес мечтата, това е днес смъртта,

която сиво хлопа на нашата врата.

Дали ще ù отворим, не питам и не знам,

но здраво ще се борим за своя мрачен план.

 

 

 

© Нико Ников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А някакви предположения поне нямаш ли?
  • А сега де. Изобщо не можах да проследя мисълта на туй произведение, въпреки ТРИНАЙСЕТТЕ куплета.
Random works
: ??:??