Feb 2, 2007, 9:21 PM

Безизходица

  Poetry
1.1K 0 11

Нямам пукнат лев... Дори стотинка...

И това не е за първи път...

Почна Европейската годинка

с лозунга: "Парите стават кът".

Имам два-три кредита големи,

в ДСК-асата и ОБеБе.

Но не са основните проблеми...

Друго – шиш е, а аз – чеверме...

Става все по-лошо и зловещо...

Вкъщи вечер с якето стоя...

Но това е, просто, нищо-нещо...

Страшна е войната със глада...

Стигат ми четирийсет години.

И да пукна – няма да е зян.

Но детенцето ми ще загине...

Как на произвола да го дам?!

Стягай се! Не смей да се предаваш! – 

разумът все още ме държи...

Докажи на себе си, че ставаш!

На това и Нея научи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...