Пръстите ми шарят по клавишите;
в междуредия четеш
като през щори.
Във думи кондензират мислите;
улучвам всичките ти правилни бутони.
Под кожата статично електричество
игриво се обръща във искри.
Прехапваш устни, без очите ми
да си отпивала някога дори.
Под клепачите и дланите е топло,
преливащо в невидими вълни.
Прогнозата е облачност и влажност,
а вятърът е дъх разказващ,
че по хълмовете тихичко валиш.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
