Безкрили

tsveti4ka (Цвет)
198 271

Dec 1, 2011, 6:09 PM

Poetry » Other

538 0 3

Заклещена агония е ехото

на проговарящи влажни гори.

А вярата, размътена от лекото

потръпване на двете ни души,

изтънява – там, под скута на луната –

и трепетно въздиша по мечти.

Но вече не е всичко, щом е махната

повелята за бъдещето ни.

От тази сива отливка на съдбата.

В която никнат бели призраци.

Аз съм като тях, но още по-прозрачна –

до наивност – дори да не личи.

Заклещена агония е ехото

на проговарящи влажни гори.

И вярата, размътена от лекото

потръпване на двете ни души.

... не отвори леко прашната корица

на скрити в мълчание самоти,

а я скъса грубо и като царица

застави ни, безкрили, да летим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.