Apr 22, 2005, 1:53 PM

Безлунно е 

  Poetry
1681 0 10

Когато гасят светофарите

без пътници в нощния град

и мъжете палят цигарите

за пиянство приготвени пак -

става тъмно, безлунно е,

птици треперят от страх

и комините с вятъра влюбени

правят на котките смях.
Доволна политам тогава,

обличам криле от луна

мечтая и чудото става,

свободна съм и съм жена.

Тогава съм бяла светица,

наситила с обич страстта

и даже в съня си пресичам

железните ти правила.

Тогава живея повторно,

усмихвам се като сълза

и мога да искам покорна,

и мога да бъда жена.

Тогава светът е вселена,

реална е в мен радостта,

решима е всяка дилема,

далече е старостта.

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??