Не хвърляйте любов на вятъра, приятели.
 Не я изхвърляйте току така.
 Ако. Когато кацне тази златна птица
на рамото ви и ви се усмихне,
когато ви повика,
 не я пъдете. Не я
заключвайте във клетката.
Ала не я оставяйте
да пее песента на двама ви сама.
За всяка златна птица има друга.
 И тя е нейната една единствена.
Когато дойде вашата, не я пъдете,
не я душете и недейте да мълчите.
Когато златното сърце остави
 в ръцете ви,
не го
изпускайте,
не ослепявайте,
недейте да го стискате в юмрук,
не го пропускайте през пръсти.

На раменете ви, приятели,
ще кацат много други птици.
И може би от златната по-хубави.
И може би от златната по-други.
И може като златната единствени.

Без нея може, да, приятели,
без нея може да живеете.
Ще минат много други птици,
ще ви попеят песни свои.
Животът не е само,
невинаги животът
на златна птица песента е.
И вие също трябва
да пеете не само тази песен.

Но без любов, приятели...

И който никога на златна
птица не е
облягал своята глава
и никога със златна птица
не е запявал песента си,
ще каже той, защото знае :

Че има много други птици.
И те са всичките красиви.
И всяка тяхна песен
също е животът.

Но без онази, златната,
приятели,
без нея
не можем
песента
най-хубава
в живота
да изпеем.