Безлюбовно
Тъгата през очите ми изтича
като сълза на късен листопад.
Отиде си любимото момиче
остана в юни на далечен бряг.
Събирам в шепи есенна позлата
останала след вихрения ù разкош.
Подготвям се за бялата разплата.
Тъгата шепне - остани мой гост...
И аз самичка като теб скучая,
не виждаш ли домът ми подреден?
Да пием вино в посребрена чаша
със топлината всеки е роден.
Докосвам с устни виното горчиво,
поглъщам жаждата ми за живот.
Прости, Тъга - без болка и обида,
живот не се живее без любов!
© Валентина All rights reserved.
