Oct 22, 2014, 2:10 PM

Безлюбовно 

  Poetry
591 0 5

Тъгата през очите ми изтича

като сълза на късен листопад.

Отиде си любимото момиче

остана в юни на далечен бряг.

Събирам в шепи есенна позлата

останала след вихрения ù разкош.

Подготвям се за бялата разплата.

Тъгата шепне - остани мой гост...

И аз самичка като теб скучая,

не виждаш ли домът ми подреден?

Да пием вино в посребрена чаша

със топлината всеки е роден.

Докосвам с устни виното горчиво,

поглъщам жаждата ми за живот.

Прости, Тъга - без болка и обида,

живот не се живее без любов!

© Валентина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??