Apr 7, 2006, 1:42 PM

Безмълвнно (на Вал)

  Poetry
1.8K 0 1
Безмълвнно и някак сиво е навън..
разбра небето , че те няма вече .
и тихо своите сълзи от жал заплака
земята гробът ти с цветя за теб облече .

Тази вечер ноща - катранено черна .
без звезди , без луна - земята залива .
от спомени и думи очите текат
но в сърцата ни - едно сърце не изтива !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...