Apr 7, 2006, 1:42 PM

Безмълвнно (на Вал)

  Poetry
1.8K 0 1
Безмълвнно и някак сиво е навън..
разбра небето , че те няма вече .
и тихо своите сълзи от жал заплака
земята гробът ти с цветя за теб облече .

Тази вечер ноща - катранено черна .
без звезди , без луна - земята залива .
от спомени и думи очите текат
но в сърцата ни - едно сърце не изтива !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...