Jan 29, 2009, 10:28 AM

Безмълвно

  Poetry » Love
820 0 15
Безмълвието
се превърна в буря
и се развихри
в страстен ураган.
Как устните
да стисна на стихия,
как себе си
на теб да не отдам?
От тръпнещите ласки
дъждовете
преливат се
във огнен океан.
Издигам
шеметни вълни - крилете;
разпалвам
цялото небе от плам.
Тайфуните,
със имена на птици,
рисуват
устните ми с зов,
а твоите
със парещи искрици
безмълвно
ме изгарят от любов.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...