Безмълвно време
Капките безмълвно време отброяват.
Стрелки без време дърпат ни напред.
И слънчеви лъчи – луната те огряват,
наситен въздухът трепти навред.
Душата – тя предпазва ни от чувства,
а мисълта ни лъже я, като артист – изкуство,
дори любов целуваме със думи страстни,
очите лутат се омаяни, безвластни.
Оглеждаме се във безмълвно време.
Трептят и капките, от лунните лъчи.
Наситена любов ще нося като бреме,
Когато те целувам, ти... просто замълчи.
Безмълвно времето разкрива те пред мен.
Огряваш слънцето с целувка всеки ден.
И влюбените капещи целувки от очите
усетил съм дълбоко – не в мечтите.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Поздравления
