Oct 14, 2007, 3:10 PM

Безмълвно време 

  Poetry
558 0 7

Капките безмълвно време отброяват.

Стрелки без време дърпат ни напред.

И слънчеви лъчи – луната те огряват,

наситен въздухът трепти навред.

 

Душата – тя предпазва ни от чувства,

а мисълта ни лъже я, като артист – изкуство,

дори любов целуваме със думи страстни,

очите лутат се омаяни, безвластни.

 

Оглеждаме се във безмълвно време.

Трептят и капките, от лунните лъчи.

Наситена любов ще нося като бреме,

Когато те целувам, ти... просто замълчи.

 

Безмълвно времето разкрива те пред мен.

Огряваш слънцето с целувка всеки ден.

И влюбените капещи целувки от очите

усетил съм дълбоконе в мечтите.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??