Безнадеждна любов
и болката в моето сърце.
Място там за тебе пазех,
мястото, което ти никога не зае.
Лицето ти красиво и
нежните черти,
всичко остава в моите мечти -
там ще бъдеш ти завинаги!
Една любов голяма, а всъщност -
една несбъдната мечта!
Защо се случи с мен това?
Питам се и аз сега?
И в този миг среднощен единствено
мисълта за теб крепи ме.
Спаси ме!
Спаси ме ти от тъгата мрачна и болката в сърцето!
Дай ми частица от своята любов!
Дай ми парченце от твоето сърце!
И един миг прекаран с теб -
и това е нещо...
Душата си дарявам на дявола дори,
с теб да бъда аз поне за миг,
една минута,
една секунда с тебе той да ми дари!
Зная, животът е жесток!
Ти сега някъде празнуваш
или си с твоята нова любов!
А аз?
Аз съм тук с мисълта за теб,
от която не мога да избягам,
не мога да се скрия!
Животът е жесток, вярвам в това!
Несподелената любов ще се старая
да забравя,
а с мъничкото си сърце на теб желая
една голяма, истинска и СПОДЕЛЕНА любов!
А аз ли?
Аз ще се оправя!
Срещу тези пречки
сама съм свикнала да се изправям!
© Наталия Стоянова All rights reserved.
