Безнадеждно
толкоз ми се иска
нямам вече сили затова-
да доида и да притисна
твойте крехки рамена,
Да върна старата магия
там в древната гора ,
да дойда и да преоткрия
смисълът на любовта.
Изпи като последна капка вино,
животът всичко пресуши,
всяка капчица надежда-
от душата ми изтри...
© Калоян Калоянов All rights reserved.
Браво!6!