Безнадежно
Как да опишеш на слепеца,
колко са красиви звездите ?
А как да накараш зрящ да прогледне
отвъд това, което виждат очите ?
Как да поискаш за тебе да тупка,
сърце прилежащо на друга ?
И как да обориш човек ,
желаещ да живее в заблуда ?
Като къртик , ровещ
дни наред , търсещ картофче.
Изгнило, заровено , дълбоко в калта
намерено след дълга година …
Заблуден, но влюбен …
И забравя, че за картофа
не значи нищо той –
все пак зеленчук е картофа.
Не чувства. Не мисли . Не се влюбва.
Понякога си мисля, че му завиждам.
И не разбира , колко е трудно да си втори,
там, където бил си единствен .
Не можеш да се бориш, а и няма нужда
да търсиш нечие внимание.
Готов да преплуваш океан от любов,
а отсреща – не прескачат и локва.
Но за картофа готов е къртика -
години в тъмна прокоба.
Казват „Мечай, мечтите се сбъдват,
само ако силно ги искаш ….”
А сбъднат ли се – съжаляваш …
И най-много страдаш от точно тия,
най-мечтаните желания.
Съжалявам! Моя грешка – не твоя.
© princess of the darkness All rights reserved.
Представих си къртичката и картофчо, а най- вече почувствах редовете ти. Благодаря!
