Безплътна

Думите ми решетки са.
Блъскам се в тях, окована отдавна.
Краката ми плочи са –
Паметници на бягство желано.

Очите ми закърняха.
Не познали светлината, бленуват.
Ушите ми се продъниха
От недоизказани приказки изсънувани.

Вкусът ми горчив е,
Никога сладост не чувствал.
Мислите ми станаха гълъби,
Отлетели в далечната пустош.

Жив е само духът ми,
В тихия мрак търси те.
Мислено протягам ръце
И моля те –
Изведи ме от тъмното.