Безполезно писмо
Здравей, чичо Борко!
Днес съм много далеч,
но ти пиша за Бойко.
За твоят син иде реч.
Явно бил си зает
и не си мерки взел...
И си нямал късмет
с възпитателна цел.
Той сега е на власт,
но се учи от цар,
а народният глас
все не го е разбрал.
Той, народът, не иска
съвършенни неща,
недоимък Го стиска
и го дави в калта.
Младите емигрират,
болни старите мрат.
Депутати се сбират
и от празно крадат.
Твоят Бойко слепее,
а се прави голям.
Как кажи се живее
болен, гладен и ням?
Пиша ти, да му кажеш
колко малко му трябва.
Ако трябва наказвай,
ала първо е хлябът.
Магистралите после!
Път- мъртвецът не ще!
Има важни въпроси,
но е нужно сърце.
Много лесно е, чичо,
от градина с цветя,
да превърнеш в бунище
една малка страна,
но обратното зная
е хвалебствен процес.
Твоят Бойко е тоя,
с поверената чест.
Гладна крава не дава
ни месо, нито мляко.
Хайде, чичо, прощавай...
А народът ни, чака!...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
