Apr 16, 2011, 9:51 PM

Безпосочно 

  Poetry » Other
903 0 2
И поезията със тебе си отива
от мига, когато не понечих да те спра.
Реалността остава все тъй сива,
безръка, безнадеждна и сама...
А аз се рея там в небитието
като откраднат лист от вятъра така,
че даже ураган не би ме спрял и ето -
завихрям се във сънища, ела...
за кратко само разкажи ми
да се радвам ли сега за теб,
или да плача пак във рими,
събирайки ги в нов куплет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева All rights reserved.

Random works
: ??:??