И поезията със тебе си отива
от мига, когато не понечих да те спра.
Реалността остава все тъй сива,
безръка, безнадеждна и сама...
А аз се рея там в небитието
като откраднат лист от вятъра така,
че даже ураган не би ме спрял и ето -
завихрям се във сънища, ела...
за кратко само разкажи ми
да се радвам ли сега за теб,
или да плача пак във рими,
събирайки ги в нов куплет. ...