Тази нощ съм пришила тъгата си
по ръба на клавиши без струни
тишината е толкова истинска
че провира ръце помежду ни -
да заплита в телата ни сенки
да напомня защо е студено
да гравира в прозорците залези
в ранно утро с дъха ти платено...
да люлее луната ми с вятъра
пълнолико да кърпи гласа ти
по клавиши без струни тъгата ми
тази нощ безпосочно те търси...