Безпътни са посоките със тебе.
Безименни са пътищата наши.
Минутите са пълни със безвремие,
а стъпките ти водят в самотата.
Дълго... дълго вече с теб пътувам
и все мечтая аз за нови хоризонти,
за нови пътища, надбягващи се с вятъра,
за неизпети песни и нечути ноти,
за полети във пеперуденото лято.
Но влакът все се слива със обратните посоки,
върви назад към стари нощни спирки.
Препуска в миналото с празна скорост
и не признава свойта безпосочност.
.............................................................
Безпътни са посоките във тебе.
Безпосочни... пътищата.
Обратен път чертаят пак табелите,
нанякъде, но не и в моята посока.
Слизам и ще повървя сама.
Многопосочна съм и в кръг не се
Въртя.
© Истинска All rights reserved.