Nov 20, 2011, 5:09 PM

Безпътица

  Poetry » Other
1.6K 0 23

                  Безпътица

 

 

 

Попътни  ветрове  си  пожелаваме...

но,  верни  на  хазартния  си  нрав,

в  обратната   посока  се  отправяме

без цел...  изпълнени   със  гняв.      

 

 

Не  храним   вяра   и   копнежи...

обречени  във  ранния   си   час,

сред  хаоса  на  празните  брътвежи

да  губиме  човешкото   във   нас.

 

 

 

 

20.09.1976 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...