Безпътица
Попътни ветрове си пожелаваме...
но, верни на хазартния си нрав,
в обратната посока се отправяме
без цел... изпълнени със гняв.
Не храним вяра и копнежи...
обречени във ранния си час,
сред хаоса на празните брътвежи
да губиме човешкото във нас.
20.09.1976 г.
© Запрян Колев Всички права запазени