Безпътие
Когато съм по-ниска от трева,
тогава не вълни цунамита във мене вият.
Когато стапям в мене вечерта,
звездите не танцуват, а със мен ридаят.
Тогава чувам как плющи дъжда
по вените ми, как тъга се плиска.
Когато тъжното във мен надвие радостта,
душата ми сърцето ми притиска.
O, Боже, колко ми тежи живота...
когато пукнат грош дори не струва.
От лицемерие, лъжи и суета
за гуша всичко ме притиска...
Не съм от този свят, това го знам,
ала светът за мен не знае нищо.
До мозъка на костите обичам,
а нищичко към мен насреща...
Да беше дал вместо крила ръце,
аз бих се борила за любовта до края,
но вятърът във моето сърце
ме блъска все на ръбовете в края...
Djein_Ear 28.06
© Евгения Тодорова All rights reserved.
!
